Вълшебства постоянно правиш, 
като пеперуда можеш да разпериш крила,
смеха ти- като злато, 
очите ти- като сълза, 
можеш да гледаш наперено, 
да ме мразиш дори, 
но никога не е злонамерено
и това ме привлича, уви.
Когато си тук съм щастлива,
когато те няма съм унила,
нуждаеш се от мен- тук съм, 
през другото време- като труп съм. 
Можеш да ме завъртиш умайно, 
както вятъра есенните листа, 
но всичко това става тайно, 
затова живея сама в илюзия. 
Когато идваш трепет усещам 
и радост, внедрила се в мен. 
Как става така да извеждаш 
всичко това за два часа от ден? 

Вълшебствено вълнение!))))
;-)

Радвам се, че те открих, Кити! :)
Поздрави!

Радвам се, че влогът ми ви харесва ^_^