Даже далеч от мен,
колкото са далеч звездите,
някак ще намеря път към теб
и към тебе аз ще се затичам. 
Ще заиграем пак на гоненица.
Достигна ли и погледнеш ли ме,
стига ми една целувка по рамо,
да ме завъртиш в прегръдка.
Нуждая се само отново от длан, 
и да сме двама ний деца, 
пред очите на света. 
И тогава колкото големи сме ний, 
толкова малък ще бъде света.
Нека заиграем за последно, 
ти си избери играта сам,
накарай ме отново да се развълнувам
а след бързия й край
аз ще бъда готова
отново да избягам
и да се изправя пред света
даже и без теб, мой сладък, 
мил, прекрасен рай 

Човекът, който е адресант на това (ако образът е реален...) от щастие сигурно би трябвало да си смени името и рождената дата!))))

блога е на едно пораснало дете :D

Амен! )))))))

Малко опасна е тази игра, Кити...
Успех! :)

но риск печели, риск губи, нали?

и после пак. Играта винаги свършва, но е красива! Играй! Усмивки!

Благодаря ти makont