Полунощ и звук на сърце,
странно е как при силна болка, 
чуваш единствен само ти, 
загаздъчен и тих звук, 
сякаш от цигулка със скъсани струни. 
И този звук те държи вечер,
буден, гледащ към Луната, 
с цигара в лявата ръка, 
молещ се да не те погуби това. 
А сърцето ти върти номера, 
мислиш ли за спомени препуска,
почнеш ли да плачеш сякаш спира. 
И надеждата да върнеш всеки допир бавно замира. 
Полунощ и звук на сърце.... Колко тежко е...

И аз съм наоколо.....))) Може пък да олекне?!

винаги лекува :)

Е, поне се опитах............)))