Като Слънцето и Луната сме, погледнати от  детските очи.
Луната появява се на месец, а Слънцето винаги блести, 
а щом се появи Луната, Слънцето бяга на запад,
а Луната мъчно си  стои и нетърпеливо чака. 
Тежко разстояние винаги тях така ги дели,
а не се срещат даже за три часа дори ...
Ах, да можем да сме силни толкова, нали? 
Да дочакаме следващите три часа, уви ...